Стоя на брега на реката -
кристално искряща, магична...
камъче речно стискам в ръката
и даже не искам да мисля...
Водите й тихи, спокойни
се движат в бавния ритъм със вятъра
и вливат в мене спокойствие
и будят в мене усмивка нечакана.
Върбово клонче леко докосва реката,
гали я, сякаш с невидима, нежна ръка.
Трепва, разбужда се, оживява водата
и целува върбата едва. ...