Когато затихнат камбаните,
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката.
И се питаш: "а сега накъде?",
едно среднощно обаждане вика те
и те кани на чаша кафе.
Онова дяволче пак се събужда
и с немирното си медно звънче
една мелодия, забравена и чужда,
пак запява в твойто сърце.
И с джобно фенерче наднича
да търси под вола теле.
"Дали още тя ме обича,
щом ме кани на чаша кафе?"
Но сърцето има къса памет.
И щом камбаните на любовта забият,
два лотоса от сън се будят,
горчивото кафе да си допият.
© Врабчето Все права защищены