Когато затихнат камбаните,
които си удрял без жал
онези мечти - изживяните,
и онези, потънали в кал,
са лотоси, заспали в тръстиката.
И се питаш: "а сега накъде?",
едно среднощно обаждане вика те
и те кани на чаша кафе.
Онова дяволче пак се събужда
и с немирното си медно звънче
една мелодия, забравена и чужда,
пак запява в твойто сърце. ...