В  краските на черното и бялото ще се откривам.

     (Тъкмо се научих да обичам.)          

В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.

Краката няма да се уморят,

умът ми само от толкова молитви ще е празен.

(Открий ме! Никога не казах.)

Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.

(И ти от тях ще получаваш.) 

Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.

(Няма да ме виждаш вече.)

Черна нощем, ще завивам едно момче с одеяло от любов.

(Позна ли себе си във него?)

И ще бдя над тебе призрачна и бледа,

твоите очи никога не ще да ме познаят.

И само на червена светлина от онази моята любима свещ,

аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,

а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!