В краските на черното и бялото ще се откривам.
(Тъкмо се научих да обичам.)
В света на тъмното ще се изгубя, ще се моля и ще тичам.
Краката няма да се уморят,
умът ми само от толкова молитви ще е празен.
(Открий ме! Никога не казах.)
Бяла, денем, като светлината, невидими целувки ще раздавам.
(И ти от тях ще получаваш.)
Ще се смея със смеха на вятъра и ще плача със дъжда.
(Няма да ме виждаш вече.)
Черна нощем, ще завивам едно момче с одеяло от любов.
(Позна ли себе си във него?)
И ще бдя над тебе призрачна и бледа,
твоите очи никога не ще да ме познаят.
И само на червена светлина от онази моята любима свещ,
аз ще се покажа, ще ме любиш на червена светлина,
а когато изгори на сутринта с белотата ще се слея, ще изчезна!
© Мег Todos los derechos reservados