На Добруджа

15 мар. 2017 г., 17:28 2017-03-18T09:19:23+02:00

Поэзия » Любовная, Для детей, Свободный стих, Другая

2335 0 3

В Добруджа съм аз родена

и все ме вика тихо: " Остани ,,.

Но все забързана минавам, край житните поля.

Окото ми търси далечния хоризонт и не се

насища на равната земя.

Полето ме прегръща, навявайки тъга.

И всеки спомен в нощта изгрява.

Как пръста загребвам с двете си ръце,

отпивам глътка въздух от родния си край.

Знам, ще се завръщам при болката,

при своето сърце.

Там където небето никога не свършва

и се слива с безкрайните жита.

Където на слънцето не му се ще да залезе,

а след залез денят още дълго не си отива.

Когато се мръкне, още жътва се жъне.

Сузан Метин

На моя роден край