15 мар. 2017 г., 17:28  

На Добруджа 

  Поэзия » Любовная, Для детей, Свободный стих, Другая
2335 0 3

В Добруджа съм аз родена 

и все ме вика тихо: " Остани ,,.

Но все забързана минавам, край житните поля.

Окото ми търси далечния хоризонт и не се 

насища на равната земя. 

 

Полето ме прегръща, навявайки тъга.

И всеки спомен в нощта изгрява.

Как пръста загребвам с двете си ръце,

отпивам глътка въздух от родния си край.

Знам, ще се завръщам при болката, 

при своето сърце.

 

Там където небето никога не свършва 

и се слива с безкрайните жита.

Където на слънцето не му се ще да залезе,

а след залез денят още дълго не си отива.

Когато се мръкне, още жътва се жъне.

 

 

 

 Сузан Метин

© Сузан Метин Все права защищены

На моя роден край 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??