15.03.2017 г., 17:28 ч.  

На Добруджа 

  Поезия » Любовна, За деца, Свободен стих, Друга
2339 0 3

В Добруджа съм аз родена 

и все ме вика тихо: " Остани ,,.

Но все забързана минавам, край житните поля.

Окото ми търси далечния хоризонт и не се 

насища на равната земя. 

 

Полето ме прегръща, навявайки тъга.

И всеки спомен в нощта изгрява.

Как пръста загребвам с двете си ръце,

отпивам глътка въздух от родния си край.

Знам, ще се завръщам при болката, 

при своето сърце.

 

Там където небето никога не свършва 

и се слива с безкрайните жита.

Където на слънцето не му се ще да залезе,

а след залез денят още дълго не си отива.

Когато се мръкне, още жътва се жъне.

 

 

 

 Сузан Метин

© Сузан Метин Всички права запазени

На моя роден край 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??