14 окт. 2022 г., 12:19

На един дъх 

  Поэзия
398 1 0

Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата

Накъде тъй стремглаво вървим
по свирепия склон на живота?
Озлобени от ежедневни войни
в бой за съвест и човешка разплата.

От стремеж с банков код подплатен
смъкнал всяка позната човечност.
На финансов бог завинаги в плен
живеем дните си ,някак по спешност.

А широката, светла луна
всеки път ни напомня къде сме...
На един... единствен дъх от смъртта,
неоценили времето, непрозрели мечтите.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??