14.10.2022 г., 12:19 ч.

На един дъх 

  Поезия
435 1 0
Като вълк ще завия ранен
извил шия, към луна непозната.
От беди и несгоди сразен...
от агресия, рушаща телата
Накъде тъй стремглаво вървим
по свирепия склон на живота?
Озлобени от ежедневни войни
в бой за съвест и човешка разплата.
От стремеж с банков код подплатен
смъкнал всяка позната човечност.
На финансов бог завинаги в плен
живеем дните си ,някак по спешност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Предложения
: ??:??