НА   ЕДИН   ПОЕТ

Кажи защо умуваш, друже?!

Аз виждам, че си още нужен!

И твойте песни за цветята

отекват вътре във душата

и химните ти за труда

са нужни още на света…

И подир тебе ще останат!

Аз виждам, че и ти си смаен!

Но имаш патос величав!

С написаното ти си  славен…

Ти пишеш нещичко за нас…

… А те за туй не те обичат.

В очите им ти все си трън.

Все в задния ти двор надничат.

От теб се стряскат и насън!

Духът във тебе е свободен!

За силните не се държиш.

Изкарват те за сторо моден…

Но ти в живота не страниш!

Бъди при нас в туй смутно време!

Носи голямото си бреме!

От гордостта си не унивай:

таланта си ти не убивай,

сърцето си щом ни дадеш,

мърцина няма да умреш…

Правнуците ни ще те славят!

  1950г. Първомай