НА ЕДИН ПОЕТ
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата
и химните ти за труда
са нужни още на света…
И подир тебе ще останат!
Аз виждам, че и ти си смаен!
Но имаш патос величав!
С написаното ти си славен…
Ти пишеш нещичко за нас…
… А те за туй не те обичат.
В очите им ти все си трън.
Все в задния ти двор надничат.
От теб се стряскат и насън!
Духът във тебе е свободен!
За силните не се държиш.
Изкарват те за сторо моден…
Но ти в живота не страниш!
Бъди при нас в туй смутно време!
Носи голямото си бреме!
От гордостта си не унивай:
таланта си ти не убивай,
сърцето си щом ни дадеш,
мърцина няма да умреш…
Правнуците ни ще те славят!
1950г. Първомай
© Христо Славов Всички права запазени