28 мая 2019 г., 11:16

А една жена 

  Поэзия » Любовная
592 0 0
Тръгваш ти след грижите си земни.
И далеч ще бъдеш много дни.
Само с думи непотребни
пламъка ще храниш, може би.
Чувства хладни трайно се разхождат –
в свят от цифри, ропот и злина.
Сивотата мрачна ме пробожда.
Нощ е. И безмълвна тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены

Предложения
: ??:??