May 28, 2019, 11:16 AM

А една жена 

  Poetry » Love
616 0 0
Тръгваш ти след грижите си земни.
И далеч ще бъдеш много дни.
Само с думи непотребни
пламъка ще храниш, може би.
Чувства хладни трайно се разхождат –
в свят от цифри, ропот и злина.
Сивотата мрачна ме пробожда.
Нощ е. И безмълвна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИВАН МИЛАНОВ All rights reserved.

Random works
: ??:??