Аз знам, приятелко, че времето лети.
Беснее в сложен танц лудешки.
Във огледалото пред мен си ти -
на Господ най-фаталната му грешка.
И остаряваш. Като всеки друг.
А край очите никнат сноповете тежки.
Адам - грижовният, добър съпруг -
понася още женските ти въртележки.
Да, времето лети в проклет галоп.
Любимият те гледа тайно, със насмешка.
Сърцето си забрави, Ево! В някой джоб
на ризата във мъжкия му дрешник.
08.11.2011*
© Юлия Все права защищены