8 нояб. 2011 г., 23:25

На Ева от огледалото 

  Поэзия
449 0 9

Аз знам, приятелко, че времето лети.
Беснее в сложен танц лудешки.
Във огледалото пред мен си ти -
на Господ най-фаталната му грешка.

И остаряваш. Като всеки друг.
А край очите никнат сноповете тежки.
Адам - грижовният, добър съпруг -
понася още женските ти въртележки.

Да, времето лети в проклет галоп.
Любимият те гледа тайно, със насмешка.
Сърцето си забрави, Ево! В някой джоб
на ризата във мъжкия му дрешник.

 

 

08.11.2011*

© Юлия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??