21 июн. 2009 г., 21:58
НА Г.
Той рядко ходи пеша
гледа от черните си стъкла.
Той е човекът със сметките,
който раздава душата си
по улиците, кафетата, бардаците -
запомнен от тях е всеки път.
Той всяка вечер по навик плаче,
за тези, които не споделят
неговата тъга на маса,
присмивайки се на нелепата му самота.
Той е същият неслучаен човек, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация