НА Г.

Той рядко ходи пеша

гледа от черните си стъкла.

Той е човекът със сметките,

който раздава душата си

по улиците, кафетата, бардаците -

запомнен от тях е всеки път.

Той всяка вечер по навик плаче,

за тези, които не споделят

неговата тъга на маса,

присмивайки се на нелепата му самота.

Той е същият неслучаен човек,

преминал като бърз влак сърцето ми

и най-сладката отрова,

изгубена в белите чаршафи.

Той стопи мрака в нощта,

разплете русите ми плитки,

с ръцете си кървави любовта

направи изпепелена в сълзи.

Той е рицарят с голямото оръжие -

като съкровище облечено

в скъпи парцали, изтъкани

от фалшив кристал. Бавно

убиец на съня ми стана... ти.