Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
14 дек. 2010 г., 12:56

На Хел 

  Поэзия » Другая
624 0 5

Тънък дим над Селена надвесен...
Аз се вливам във теб като стих,
като песен...
Всяка нощ те целувам
по косите-звезди,
лека нощ, малка моя,
не плачи, не плачи...
Ти си светла реалност,
аз съм той звездопад -
казват - смърт няма и няма -
аз сега го разбрах!
Няма тъжна раздяла,
аз съм винаги с теб,
и в душата изгрява
бял и нежен куплет.
Чакам трепетно, скъпа,
твойто красиво писмо -
и през рамото гледам
как ми пращаш любов.
13.12.2010

© Лилия Ресенска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението ми хареса. В началото не обърнах внимание на заглавието, помислих, че е посветено на дете или нещо подобно... Чак след като видях "Хел", тръпки ме побиха... Още веднъж прочетох стихотворението... Тук много силни следи са оставили символистичните похвати, както като идея и чувство, така и като поетика, която е изцяло символистична... Аз много харесвам символистите! Поздрави за този стил и начин на изразяване!
  • Чудесно е! Написаното е страхотно! Това плод на лични преживявания ли е?
  • Вилдан, не съм се справила... Исках да я утеша малко поне... Благодаря, че сподели! Руми, благодаря ти!
  • А на мен ми се доплака...
  • За пръв път чета нещо толкова тъжно и същевременно пропито с толкова нежност и любов!Прекрасно е!
Предложения
: ??:??