20 янв. 2025 г., 16:09

На изток от Рая 

  Поэзия » Любовная
94 2 8

НА ИЗТОК ОТ РАЯ

 

Отгледах мрак. И се разсъмна.

Презрял се пукна тоя плод.

Разбрала съм, че най е тъмно

пред изгрев в сивия живот.

 

Без жестове необясними

разпери синевата длан.

Да беше тук до мен, любими –

да мога всичко да ти дам –

 

жужене на рояк вечерен

под нацъфтелите липи

и кадифения му тембър,

в душата болката изпил,

 

ухание на дъжд и ружа,

озон над начумерен глог,

обител – сигурна и нужна,

в прегръдка на угрижен Бог.

 

Тогава всичко губи смисъл –

богатство, слава и пари.

И само с обич си орисан,

когато рано зазори.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??