На изток от Рая

20.01.2025 г., 16:09 ч.

Поезия » Любовна

92 2 8

НА ИЗТОК ОТ РАЯ

Отгледах мрак. И се разсъмна.

Презрял се пукна тоя плод.

Разбрала съм, че най е тъмно

пред изгрев в сивия живот.

Без жестове необясними

разпери синевата длан.

Да беше тук до мен, любими –

да мога всичко да ти дам –

жужене на рояк вечерен

под нацъфтелите липи

и кадифения му тембър,

в душата болката изпил,

ухание на дъжд и ружа,

озон над начумерен глог,

обител – сигурна и нужна,

в прегръдка на угрижен Бог.

Тогава всичко губи смисъл –

богатство, слава и пари.

И само с обич си орисан,

когато рано зазори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.