Събрахме се на този хубав празник,
най-близките, най-милите - Родата!
Не бяха ни надеждите напразни -
със радост си напълнихме душите!
Тъгата по загубеното време
опитахме набързо да стопиме...
Разплакахме се, дявол да го вземе...
По бузите ни се размаза грима!
И седнахме на общата трапеза...
Да вдигнем чашите в ръцете.
Кръстосахме си теза с антитеза
и радостта ни дойде във сърцата... ...