***

21 февр. 2016 г., 10:43 2016-02-22T08:18:51+02:00

Поэзия

338 0 0

Падат разложени люспите на страха ми...
Удар след удар и аз олеквам...
Какво ме задържа тука
близо до тежката плът на земята?

Черупките на гнева ми се разпукват
и аз с нови очи поглъщам нещата,
които имитират смъртта...
Кой, кой би ме принудил да вярвам,
че след края е наистина тя

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения