Julia-Shopova
55 результатов
Тук, в тази могила
почива моята майка.
Мир на праха и....
Когато тя беше жива,
аз изплаках всичките сълзи, ...
  1161 
***
Смешно малка съм
и беззащитна
срещу великанските наметала
на мрака.
Моята свещичка капе , ...
  336 
Раждат се песни чудесни,
птици политат в простора
към слънцето в порив избликва
душата...
Всичко се буди,расте,живее! ...
  452 
Не ми е скъпа вече старата къща,
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.
Няма кого тук да оставя - ...
  559 
О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...
И чудото, родено в мен ...
  739 
Луната ми е майка,
слънцето е мой баща...
Родена съм от сладостната капка
на юнска утринна роса...
За мен се грижат всеки миг ...
  797 
В небесната тъкачница нощта за мен извеза
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм. ...
  322 
Душата - циганка прекрасна
със своето весело дайре
и сини пеещи мъниста,
с дузини вихрени поли
не можеш да плениш, човече. ...
  291 
Вълни прииждат с рев
и се завръщат във стенания,
за да се надигнат после пак
подгонени от вятър зъл...
Вълни протестни в отчаяние, ...
  277 
Като око на сърна небето е чисто,
понесло над спомени лъчисти...
Луната там за малко е спряла и
се къпе в облачното мляко...
Не ми се струвам, не сънувам - ...
  281 
***
Падат разложени люспите на страха ми...
Удар след удар и аз олеквам...
Какво ме задържа тука
близо до тежката плът на земята?
Черупките на гнева ми се разпукват ...
  328 
Ти стоиш на горската пътека-
една малка удивена кукла
облечена в синьо
като небето над нас,
една безгрижна принцеса ...
  347 
Аз искам да пея,
но не за любов!
Аз искам да плача,
но не от тъга…
Аз имам въпрос към живота: ...
  428 
Дърво - като човек,
застанало само край пътя,
замислено и уморено
от лудориите на вятъра...
Дърво - като изгонено дете ...
  337 
Обичах песните,цветята,
животни,хора,ветрове.
Танцувах, любих и разлюбвах...
Какво от туй?
Със немощно сърце ...
  470 
Духът ми често тръгва недоволен
и дълго скита, кой го знай къде.
А щом се върне ми разказва скрито
за сънища и причудливи светове...
До вчера бил далече в планината, ...
  928 
Осъдена на доживотен труд
във рудниците на духа,
копах навътре и сама
със жаждата за висини
във все по-страшни мрачини ...
  737 
Винаги ме е било страх от обратния път. Всяко връщане ме тревожи. Като че ли минавам през гробище. Виж - напред, в неизвестното, в новото, в бъдещето, това си е друго нещо. Кажи -речи съм в средата на живота си, ако всичко върви нормално, но някои мои клетки така и не искат да го разберат. Избягвам ...
  407 
  1218 
  617 
  1243 
  1180 
  1322 
Обичам да разказвам приказки
със шепот тайнствен
в тайнствени места,
където идват само животинки,
приспивани от феите. ...
  382 
Прозорецът ми е луна,
заблудена в мъглата.
Душата ми е като кораб,
загубил пътя в нощта.
От счупената чаша на сърцето ...
  449 
О, ярки слънчеви струи
стопили златото на хоризонта
в жарава с цвят на мак.
Как хвърлвя върху вас нощта
сребрист сумрак! ...
  428 
Виж слънцето,
любими, погледни !
То върви по пътека
от обич !
А ние сме негови роби, ...
  339 
Живеят лилиите
в студената вода,
как не умират
в ледената самота?
Като тях съм бледа ...
  352 
Младостта е ъгълче в душата,
което има весела стопанка
и птица под стрехата,
която храни своите малки…
Ваканция е младостта, ...
  324 
ЛЯТО
Поляната – като престилка
изплетена е от цветя и билки,
приспала във зелена люлка
две сладки купчинки сено. ...
  308 
Стълбата вита, престаряла
навътре води към душата.
Каменният мъх пълзи
Всеки миг по стъпалата.
От стълбата надолу ...
  376 
Лицето ми не гледай,
когато там е буря.
Гласът ми не заслушвай,
когато с гръм гърми.
Почакай да отмине ...
  278 
Бели цветове
отрупват голи клони
като пролет.
Минава буря,
но те остават – ...
  332 
Между мен и теб
върху гроба на любовта ни
цъфти цветето на забравата.
Между мен и света
върху праха на надеждата ...
  291 
Не искам да заспивам вече
и да сънувам хубави сънища !
Не искам да умирам пак
в мечтите си по красиво бъдеще !
Аз искам сега да бъда! ...
  365 
ОАЗИС
Далече в палмова гора
пътечка малка се провира
и свършва в хладно езеро
където цъфнали в покой, ...
  302 
Омръзват прашните пътища,
по които всеки ми казва,
че току-що си заминал
и че напразно те търся.
Дотягат случайните покриви, ...
  349 
Като роса събрана в цветчето уханно,
Като кристалче сол в сълзата на девойка,
като звънче в гласеца на потока
любовта е светлоока…
Като песъчинка от седеф в морето ...
  333 
Само вятърът няма къща –
бездомен плаче в ъгъла
и ме вика да се разходим,
да отидем на хладно в ливадите,
там гласът му не звучи самотно – ...
  315 
Вървя през времето
И си подсвирквам със уста –
звукът изпълва световете
със зов и тъга…..
додето заглъхне, ...
  288 
Предложения
: ??:??