21 февр. 2006 г., 13:12

На майка ми  

  Поэзия
1232 2 8
За нас словата мамо,  са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.

Да ми простиш , че някога не знаех
какво ти струва мамо , да съм ти дете.
За твоите  грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.

Изправях те пред сложни изпитания 
живота ти поставях на ръба...
Не виждах твоите пожертвования
а как боли от спомените ми сега.

Какво ти струваше да ме обичаш 
да ме подкрепяш през съзли дори.
Да замълчиш когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.

Аз зная мамо , вече осъзнавам...
Как бавно  сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам 
макар да зная , че отдавна  ми прости.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??