21.02.2006 г., 13:12 ч.

На майка ми  

  Поезия
1209 2 8
За нас словата мамо,  са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.

Да ми простиш , че някога не знаех
какво ти струва мамо , да съм ти дете.
За твоите  грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.

Изправях те пред сложни изпитания 
живота ти поставях на ръба...
Не виждах твоите пожертвования
а как боли от спомените ми сега.

Какво ти струваше да ме обичаш 
да ме подкрепяш през съзли дори.
Да замълчиш когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.

Аз зная мамо , вече осъзнавам...
Как бавно  сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам 
макар да зная , че отдавна  ми прости.

© Елена Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??