НА МАМА
Косите побеляха от годините.
Аз също допринесох за това.
С безкрайните дилеми аз на времето
отпивах мъдростта от твоите слова.
Ръцете ти треперещи, набръчкани,
ме приютяваха в нещастните ми дни.
Когато аз се радвах като птичките,
пак галеха те моите коси.
Сърцето ти огромен пухен облак.
Даряваше ми обич всеки ден.
Дали ти казвах всеки ден, че те обичам? ...