28 jun 2007, 8:32

НА МАМА 

  Poesía
853 0 4
НА МАМА
Косите побеляха от годините.
Аз също допринесох за това.
С безкрайните дилеми аз на времето
отпивах мъдростта от твоите слова.
Ръцете ти треперещи, набръчкани,
ме приютяваха в нещастните ми дни.
Когато аз се радвах като птичките,
пак галеха те моите коси.
Сърцето ти огромен пухен облак.
Даряваше ми обич всеки ден.
Дали ти казвах всеки ден, че те обичам? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??