На мнóгая лѐта...

Отново във България е Пролет

и зеленеят китните лъкѝ,

момите за Любов отново молят

и къпят се във снежните реки...

И тайно пак съглеждат ги момчетата

във тяхната невинна голота,

и си мечтаят скрити зад дърветата

за всеки миг изящна красота...

На цъфнали дървета с аромата

във въздуха ухае на Любов

и още нещо -- хубаво и свято --

на нещо старо, но със образ нов...

По улички във приказни градчета,

в разреждания от Луната мрак –

възбудени момичета, момчета

по цяла нощ безсънни ще са пак...

На Лазар*  ще се сбират пременени

девойките останали сами,

да заявят за чудните промени:

-- момичетата станали моми...

На Цветница със върбови венчѐта

те прелестни ще бъдат като злак --

край тях ще пърхат влюбени момчета

очакващи уречения знак...

Залюшнати в захлас с гергьовски люлки

и няма как да мине без курбан...

А щедро наплодили млади булки --

и ще близнят щастливо по харман...

По хълмовете пак ще се жълтее

усмихнатия, весел кукуряк,

а във нощта Христос -- щом оживее  --

към Вечността ще ни посочи праг...

... О Боже мой, България в несрета

недей оставя, в гърч неутешим!...

... На мнóгая (навеки!) мнóга лѐта

на Рóда български – дари... Амин...

- И Господи, за Българското племе

те моля днес, самият блуден син,

сторѝ така, че в идващото Време

на бъдното - да е до Теб!...

...Амин!...

28.01.2017.                                                              

*българския обичай  лазарица.