На мнóгая лѐта...
Отново във България е Пролет
и зеленеят китните лъкѝ,
момите за Любов отново молят
и къпят се във снежните реки...
И тайно пак съглеждат ги момчетата
във тяхната невинна голота,
и си мечтаят скрити зад дърветата
за всеки миг изящна красота...
На цъфнали дървета с аромата
във въздуха ухае на Любов
и още нещо -- хубаво и свято --
на нещо старо, но със образ нов...
По улички във приказни градчета,
в разреждания от Луната мрак –
възбудени момичета, момчета
по цяла нощ безсънни ще са пак...
На Лазар* ще се сбират пременени
девойките останали сами,
да заявят за чудните промени:
-- момичетата станали моми...
На Цветница със върбови венчѐта
те прелестни ще бъдат като злак --
край тях ще пърхат влюбени момчета
очакващи уречения знак...
Залюшнати в захлас с гергьовски люлки
и няма как да мине без курбан...
А щедро наплодили млади булки --
и ще близнят щастливо по харман...
По хълмовете пак ще се жълтее
усмихнатия, весел кукуряк,
а във нощта Христос -- щом оживее --
към Вечността ще ни посочи праг...
... О Боже мой, България в несрета
недей оставя, в гърч неутешим!...
... На мнóгая (навеки!) мнóга лѐта
на Рóда български – дари... Амин...
- И Господи, за Българското племе
те моля днес, самият блуден син,
сторѝ така, че в идващото Време
на бъдното - да е до Теб!...
...Амин!...
28.01.2017.
*българския обичай лазарица.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
"На мнóгая (навеки!) мнóга лѐта
на Рóда български – дари... Амин"