Ти най-здравите основи в мен постави,
но защо поне малко от твоето хладнокръвиe не ми остави!?
Защо не ми остави поне час,
в който да мисля като теб аз -
в него да потъна и да се спася -
да разгадавам лесно като теб света?
Не ми остави поне едно ,,Така ми е дошло",
казано с усмивка,
което да ми е достатъчна причина за каквото и да е...
... Да можеше да си до мен още час поне...
И да - тук е ,,Твоето сърце", както обичаше да ме наричаш ти -
тук е и тупти, но лошото е...
... лошото е това, че често седя в мрака и плача -
гледам към вратата и те чакам,
а ти никога не влизаш...
Лошото е, че не си оставил в мен следи,
а рани горящи, по твоите стъпки кървящи!
И днес търся те - в себе си да те открия,
поне за час хладнокръвието ти да открия и в него да се скрия...
Знам, че както ми каза,
където и да си ти ще ме чакаш,
без да бързаш и без да се умориш -
ако трябва цяла вечност,
защото със сърцето си знаеш, че ще дойда при теб...
Каза ми да не бързам, но тези бавни крачки ме убиват -
не искам да се събуждам отново
до болка уморена и отегчена...
Каза ми, че ако доживееш ще ми кажеш тези думи и на сватбата ни -
каза ми, но не доживя -
и аз отдавна не живея -
без теб не мога да горя, а само тлея!
© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены
и аз отдавна не живея -
без теб не мога да горя, а само тлея!"
Истински ме развълнува. Много силно и тъжно!