Ти най-здравите основи в мен постави,
но защо поне малко от твоето хладнокръвиe не ми остави!?
Защо не ми остави поне час,
в който да мисля като теб аз -
в него да потъна и да се спася -
да разгадавам лесно като теб света?
Не ми остави поне едно ,,Така ми е дошло",
казано с усмивка,
което да ми е достатъчна причина за каквото и да е...
... Да можеше да си до мен още час поне...
И да - тук е ,,Твоето сърце", както обичаше да ме наричаш ти -
тук е и тупти, но лошото е... ...