На моя внук

16 февр. 2014 г., 15:37

Поэзия » Другая

5984 0 2

Усмивка детска в утрото изгрява,

две мънички очи като звездички засияват...

И всичко друго някъде далеч остава,

загубва смисъл всяка злободневна драма.

Бърбори сладичко гласче

на свой език - красив, неразбираем,

сълзи и смях на нежното лице

се сливат и разделят в миг безкраен...

Звука на тупкащи крачета

изпълва всички ъгли, всички стаи -

ах, колко малко трябва на човека

да е щастлив и болките си да забрави!

От неговата ангелска душа

като сълза прозрачна, бистра

извира искрена и бяла любовта -

без задни помисли, без тънки сметки, чиста...

Благодаря ти, мъничко момче,

че връщаш в мен ония чувства,

които пълнят майчино сърце

щом мънички ръце прегръщат!