anetaruseva (Анета Русева)
11 4
16.02.2014 г., 15:37 ч.

На моя внук 

  Поезия » Друга
6121 0 2

Усмивка детска в утрото изгрява,

две мънички очи като звездички засияват...

И всичко друго някъде далеч остава,

загубва смисъл всяка злободневна драма.

 

Бърбори сладичко гласче

на свой език - красив, неразбираем,

сълзи и смях на нежното лице

се сливат и разделят в миг безкраен...

 

Звука на тупкащи крачета

изпълва всички ъгли, всички стаи -

ах, колко малко трябва на човека

да е щастлив и болките си да забрави!

 

От неговата ангелска душа

като сълза прозрачна, бистра

извира искрена и бяла любовта -

без задни помисли, без тънки сметки, чиста...

 

Благодаря ти, мъничко момче,

че връщаш в мен ония чувства,

които пълнят майчино сърце

щом мънички ръце прегръщат!

 

© Анета Русева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??