Не са безбрежни сини океани
очите му и в тях не се удавям,
ръцете му не са като стоманени -
за тях във нужда аз да се улавям.
Не са златисто-свилени косите му,
да затъмняват слънцето със своя блясък,
не са огромни и изтънчени мечтите му,
да ме издигат от амбиция със тласък!
Усмивката му не е най-широката -
тъга прозира някога във нея,
гласът му твърде тихо срича вопъла,
пред който аз застивам и немея... ...