ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
12 сент. 2006 г., 00:42

НА ПЕЙКА СЕДЯХ 

  Поэзия
529 0 6

 

 

На пейка седях и гледах небето.

За миг пожелах да се превърна

в част от безкрайната синева.

Извадих си лист, опитах да пиша...

но не успях.  Сърцето не пожела.

Тъгуваше по другата ръка... 

 

А иначе,

Слънцето грее за всички,

пред нас падат звезди,

без да узнаем къде.

Гальовното и жестоко море,

цветята, небето, мечтите –

и те са за нас всички.

 

Само обичта – НЕ!

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??