ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
12.09.2006 г., 0:42 ч.

НА ПЕЙКА СЕДЯХ 

  Поезия
531 0 6

 

 

На пейка седях и гледах небето.

За миг пожелах да се превърна

в част от безкрайната синева.

Извадих си лист, опитах да пиша...

но не успях.  Сърцето не пожела.

Тъгуваше по другата ръка... 

 

А иначе,

Слънцето грее за всички,

пред нас падат звезди,

без да узнаем къде.

Гальовното и жестоко море,

цветята, небето, мечтите –

и те са за нас всички.

 

Само обичта – НЕ!

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??