Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
25 апр. 2010 г., 18:17

На Петя Дубарова 

  Поэзия » Оды и поэмы
5.0 / 8
2361 0 11
Когато чета стиховете на Петя,
в мен трепка, блещука сърце на дете.
В студения мрак започва да свети
луната седефно и рими плете.
Луната – обърната нежна усмивка.
„Дали не е нейната?” – мигом се питам.
И сякаш към нея във унес политам,
пияна от тази поезия пивка.
Потъвам в море, в лунапаркове, в лято,
от време на време контролни си спомням,
преливащи тонове, багри в легато…
На пъстрия смях красивото гоня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Времето се топи - истините остават
    Времето се топи - истините остават
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Православный (Таисия Асенова) Обустройство
    ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »