Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
25.04.2010 г., 18:17 ч.

На Петя Дубарова 

  Поезия » Оди и поеми
2195 0 11

Когато чета стиховете на Петя,

в мен трепка, блещука сърце на дете.

В студения мрак започва да свети

луната седефно и рими плете.

 

Луната – обърната нежна усмивка.

„Дали не е нейната?” – мигом се питам.

И сякаш към нея във унес политам,

пияна от тази поезия пивка.

 

Потъвам в море, в лунапаркове, в лято,

от време на време контролни си спомням,

преливащи тонове, багри в легато…

На пъстрия смях красивото гоня.

 

И щом си представя прибоя и фара,

в суха, софийска и делнична вечер,

сълзата за нея превръщам в китара

и сякаш се връщам от свойто далече.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е!
  • Ех...
    "Когато чета стиховете на Петя,
    в мен трепка, блещука сърце на дете."
    Това казва всичко...
    Поздрави!
  • Викторе, това за връщането от свойто далече го взех от строфа от неин стих(посветен на баща й), както и още няколко строфи, за да стане по-интересно.
  • Който е способен да се върне "от свойто далече",
    той може... всичко.
    Поздрави !!!
  • Добро посвещение!
  • Благодаря на всички!Това стихотворение в този си вид го написах вчера, но с много редакции. Иначе беше написано в старият си вариант още през началото на април, но вторите два куплета бяха по-други. Вчера се занимавах най-малко един час с него, но слава Богу имаше успех. Благодаря ви още веднъж!

  • Прекрасно посвещение!
  • Чудесно посвещение за прекрасната Петя!
    Докосваща носталгия рисуваш!
  • Хубав стих!И аз харесвам Петя!Поздрав!
  • Благодаря ти!
  • Прекрасно посвещение за прекрасната поетеса!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??