Достигаш до тотален дефицит 

изсмукал до предела всички сили. 

Изчерпал потенциала до лимит 

с болести ръцете ти извили.

Трепериш? Простиш самота

на прага на залязващото нищо. 

На крачка от захлопната врата, 

чувстваш се съвсем, съвсем излишен. 

Толкова изчерпен и нелеп, 

че иде ти да виеш в изнемога. 

Душата ти сковава се в лед

и крещи: "- Аз повече не мога!" 

Решил: "докрай ще я раздам",

с длето от тебе я откъртва. 

Трепери над нея там. 

Оплаквай я сега, почти е мъртва.