28.05.2019 г., 11:24 ч.

На предела 

  Поезия
666 0 0

Достигаш до тотален дефицит 

изсмукал до предела всички сили. 

Изчерпал потенциала до лимит 

с болести ръцете ти извили.

 

Трепериш? Простиш самота

на прага на залязващото нищо. 

На крачка от захлопната врата, 

чувстваш се съвсем, съвсем излишен. 

 

Толкова изчерпен и нелеп, 

че иде ти да виеш в изнемога. 

Душата ти сковава се в лед

и крещи: "- Аз повече не мога!" 

 

Решил: "докрай ще я раздам",

с длето от тебе я откъртва. 

Трепери над нея там. 

Оплаквай я сега, почти е мъртва. 

© Мария Божкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??