2 февр. 2021 г., 17:44  

На приказен остров 

  Поэзия » Любовная
411 2 3

Ти си твърде далеч

и ръцете ми нищо не искат -

само вятърът гони мечтите във облаци

и разрошва тъгата в очите ми -

росните.

А морето не спи, не сънува,

уловило кипежа на бурята

и разбило дъха ми в скалите -

там, където притихна сърцето.

Аз не спя, все подреждам вълните,

заглушавам на чайките писъка,

издълбавам следи за душата

и я моля отново да диша.

Ти си твърде далеч,

а ръцете ми тъй непохватни

те прегръщат във минало време.

Потърпи да те грабне вълната,

хоризонтът във теб да се впие

и луната весталка да стане.

 

Ще погаля на чайката сянка,

отразена в сърцето на облак,

топлина ще закапе в душата ти -

там, далече на приказен остров.

 

https://www.youtube.com/watch?v=iVt86HAXYJE&list=PL5ZLrXozaWQ_n0smyh6q7uG8eYnJIwZAB&index=3

 

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??