Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните.
А морето не спи, не сънува,
уловило кипежа на бурята
и разбило дъха ми в скалите -
там, където притихна сърцето.
Аз не спя, все подреждам вълните,
заглушавам на чайките писъка,
издълбавам следи за душата ...