small_heart (Теди)
45 44
20 мар. 2016 г., 20:25

На път за вкъщи 

  Поэзия
1036 0 13

Безкраен булевард. Насреща двойка,
ръка в ръка съдбите си преплели.
А роклята й - с тази впита кройка -
краката му препъва най-умело.

 

Усмихвам се. Харесва ми искрата,
която пали тяхната естественост.
Не зная как се подминава красотата
на две души към райското понесени.

 

След тях се разминавам с две вселени -
усмихнато момче разпитва живо дядо си
защо човечето, което е червено,
живее в светофара? Подминават ме.

 

Обръщам се назад и ги поглеждам -
хлапето с недоверие набръчква нос.
Децата, старче, трудно се подвеждат,
не можеш да ги заблудиш със друг въпрос.

 

Пред мен са вече трима супермени,
навярно на шестнадесет години,
велосипедно поздравяват се с перчеми.
И всеки с прякор. Нямат малко име.

 

Та, тези тримата напомнят ми на книгата,
в която Селинджър описа младостта.
Въртят педалите до скъсани вериги,
а аз ги виждам тичащи в ръжта.

 

Безкраен булевард. Безкрайни хора,
не ме жалете, че вървя сама.
Не съм самотна. Вашите истории
изпращат ме до входната врата.

 

Не знае никой, че се е превърнал
по пътя си във мое вдъхновение.
И точно затова ще ви прегърна,
незнайни хора. Във стихотворение.

 

© Теди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??