НА ПЪТЯ СЪМ
На пътя съм. В краката парят още
парченца от разбита крепост,
стативите от празните ми нощи,
разкъсана рисувана нелепост.
На пътя съм. До мен запява птица,
превързах си със прошка и душата.
Очи с любов, прегръдка и зорница,
зърно за хляб. И вече съм богата...
© Мария Ризова Все права защищены