На разходка

Вчера на разходка бях

с мойта дъщеря,

хванали се за ръце,

се наслаждавахме на

пролетта.

В далечината се вижда

величествената Рила планина

и като нежен воал

някак по средата е обгърната

 от нежна мъгла.

Сребреят зелени гори,

окъпани от дъжда,

сребреят и зелени поля

и ливади, обгърнати

от нежна роса.

А небето с дъждовните облаци,

някак сгушено в своя простор,

и светилото някак задремало,

скрило лъчите си... спи в покой.

Ала ведрата песен на птиците

оглася навред и нашир...

по света, че пролетта

пристигнала е вече тук,

сред тези зелени гори и поля.

И жълтеят се, прегърнали вятъра,

някак чудни и весели билки.

Слънцето леко се пробужда

и усмихва се загадъчно

на това жълто-зелено море.

И мислите бягат с вятъра,

обикалят навред по-света,

какво по-голямо богатство

да обгръщаш  с поглед света!

И така ние хубаво, радостно

да ходим бодри под дъжда

и сякаш душите се раждат отново

с тази незаменима сила и мъдрост -

да бъдеш човек под дъжда...