На разходка
Вчера на разходка бях
с мойта дъщеря,
хванали се за ръце,
се наслаждавахме на
пролетта.
В далечината се вижда
величествената Рила планина
и като нежен воал
някак по средата е обгърната
от нежна мъгла.
Сребреят зелени гори,
окъпани от дъжда,
сребреят и зелени поля
и ливади, обгърнати
от нежна роса.
А небето с дъждовните облаци,
някак сгушено в своя простор,
и светилото някак задремало,
скрило лъчите си... спи в покой.
Ала ведрата песен на птиците
оглася навред и нашир...
по света, че пролетта
пристигнала е вече тук,
сред тези зелени гори и поля.
И жълтеят се, прегърнали вятъра,
някак чудни и весели билки.
Слънцето леко се пробужда
и усмихва се загадъчно
на това жълто-зелено море.
И мислите бягат с вятъра,
обикалят навред по-света,
какво по-голямо богатство
да обгръщаш с поглед света!
И така ние хубаво, радостно
да ходим бодри под дъжда
и сякаш душите се раждат отново
с тази незаменима сила и мъдрост -
да бъдеш човек под дъжда...
© Катя Todos los derechos reservados