Червени са на залеза очите,
бездомни урагани се сбогуват,
засипват с пясък нощите и дните
на сивото до болка съществуване.
Изчезна пътят на мечтите от несбъдване
и стяга ме чепикът всеотдаен,
най-тъмно е в душата на разсъмване,
как ми убиват тез криле назаем.
А нямам време, трябва да излитам,
сто писти едновременно ме чакат,
за дестинацията Рай не питам,
не ми хареса с катапулт да скачам.