14.06.2011 г., 22:35 ч.

На разсъмване 

  Поезия » Друга
1445 0 58

Червени са на залеза очите,

бездомни урагани се сбогуват,

засипват с пясък нощите и дните

на сивото до болка съществуване.

 

Изчезна пътят на мечтите от несбъдване

и стяга ме чепикът всеотдаен,

най-тъмно е в душата на разсъмване,

как ми убиват тез криле назаем.

 

А нямам време, трябва да излитам,

сто писти едновременно ме чакат,

за дестинацията Рай не питам,

не ми хареса с катапулт да скачам.

 

 

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??