Тази сутрин от зарáна
ставам бързо, кофи мия.
Днес отивам на казана,
първи да варя ракия.
Всичко вече е готово,
огън паля, сетне сядам.
Чакам тъничката струйка,
от чучура да прокапе.
Има си чалъми тука,
учеше ме стари вуйка.
Бавно огънят се пали,
инак - всичко на боклука.
Ей го даскалът пристига,
носи четири домата.
Някак хитро ми намига:
"Нека има - за салата!".
А отдолу кметът стъпва:
"Да мирясам от жената...!".
Във чиния алпака
реже тънко пастърма.
"Що ще правиш,чадо мое?
Дай да седна, да отдъхна!"
Зад гърба си там дочувам,
дядо поп и той присяда.
Вадя старата ракия,
че от новата глава боли.
И на "гостите" наливам:
"Ха наздраве и добре дошли!"
От минута на минута
грейват мъжките очи
и си става на шега
ненадейна веселба.
До вратата гайда свири,
Пешо здраво я надува.
Замижал с едно око
той подканва за хоро.
И сред тази олелия,
всеки слагаше дърва.
С гръм капака изхвърча,
свърши новата ракия!
© Хари Спасов Все права защищены