15 мар. 2008 г., 09:42
На сина ми
Кога загуби детската почтеност
и размени Луната за жълтици?
Усмихваш се нахакано-надменно
и подминаваш бедната старица.
Замеряш с камък дрипавото куче.
А някога за Ласи беше плакал!
От кой на равнодушие се учиш -
единствено изгода да очакваш?
Поел си път, за мене непонятен.
Пред нас издигаш странна бариера.
В борбата си да бъда твой приятел
не мога същността си да намеря. ...
и размени Луната за жълтици?
Усмихваш се нахакано-надменно
и подминаваш бедната старица.
Замеряш с камък дрипавото куче.
А някога за Ласи беше плакал!
От кой на равнодушие се учиш -
единствено изгода да очакваш?
Поел си път, за мене непонятен.
Пред нас издигаш странна бариера.
В борбата си да бъда твой приятел
не мога същността си да намеря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Бианка Габровска Все права защищены
Предложения
-
-
И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
-
Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
