15.03.2008 г., 9:42 ч.

На сина ми 

  Поезия » Друга
1073 1 11
Кога загуби детската почтеност
и размени Луната за жълтици?
Усмихваш се нахакано-надменно
и подминаваш бедната старица.
Замеряш с камък дрипавото куче.
А някога за Ласи беше плакал!
От кой на равнодушие се учиш -
единствено изгода да очакваш?
Поел си път, за мене непонятен.
Пред нас издигаш странна бариера.
В борбата си да бъда твой приятел
не мога същността си да намеря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Предложения
: ??:??